След като съдбата го изправя пред тежко изпитание, шуменският художник Здравко Иванов намира в изкуството не само утеха, но и нов смисъл на живота. След животопроменяща операция, неговият вътрешен свят се отваря към платното – и оттам се ражда един нов глас, тих, но дълбок, изпълнен със светлина и емоция.
Цветът, който доминира в творбите му, е синьото – сякаш в него художникът намира тишината на водата, безкрая на небето, усещането за дълбочина и надежда. Но не само синьото говори в картините на Здравко Иванов – той използва и други багри, които се прокрадват като спомени, чувства и проблясъци от вътрешния му свят.
Неговото творчество е като молитва – не натрапчива, а искрена. То не просто украсява, то изцелява – и за него, и за този, който го докосне с очи и сърце.
